Tръгва си рано...

Почти призори

Цяла вечер на бара

в чаши и във бутилки,

давила своите болки

и своите мечти

Призори - не успяла,

своето младо тяло

да умори,

натежали нозе тътри,

към легло опустяло

и го пълни с чужди скандали

и със чужди съдби...

Ден из ден,

така й живота минава...

В бара, с алкохолната пара

А живота й - змия уродлива,

младостта й,

кожа, след кожа съблича...

Рони зъби,

косата и скубе

Впива нокти в лицето й -

дълбае безмилостно...

И накрая,

от нея остава

само грозна картина

Гротескна, плачевна купчина,

от кожа и кости

Някой парцал, вонящ

на кръчмарска помия...

И един ключ

забравен, заръждявял

и отдавна ненужен...

От врата, зад която

цял живот е пропуснала...

Само от страх,

да живее живота си -

денем, под искрящото слънце!

Не, да го дави във мрак...

Valentina N.W. Mitova

30/01/2022