29.01.2013 г., 20:09

Загубена...

1.2K 0 1

Бяло лице.
Бели ръце.
Всичко е бяло.
Точно като теб.
Разхождаш се безцелно в този хаос.
Търсиш ме, но мен ме няма...
Къде ли съм ? О, мила пак ме загуби...
Защо ми го причиняваш...?
Защо избяга от "WONDERLAND"?
Къде ти бе умът...?
Сега всичко е бяло... сега всичко е безчувствено...
Щастлива ли си ?
Не или може би ДА?
Кажи ми! Hе мълчи...
А, да, забравих... хаосът те обзе, сега си просто едно бяло телце...
Самотно и объркано... загубено и глупаво... това си ти сега!
Открий ме и може би ще те намеря отново...
Шансът е само един, не го пропилявай...
Часовникът изтича, времето и скъпо... прашинките се събират, не търпят раздяла...
Гонят се една след друга...
Часовникът...
няма време за теб...!

 

*WONDERLAND - Страната на чудесата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Отрова Кобейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...