Защо ли нещо се разкъса,

не вярвам в твойта правота,

думите ти  тъй лъжливи,

нараняват моята душа.

И пак в мен бушуват бури,

дали е вярна твойта правота,

сърцето ми не спира с думи

да иска истина и свобода.

Защо съмнение се пак прокрадва

пропива моята душа,

на думи мили аз не вярвам

не искам твоята лъжа.

И мъка, и тъга обземат

тъй чисто, моето сърце,

с любов изпълнена към тебе

потрепвам в твоите ръце.

И моля те, поспри, почакай,

спомни си нашата любов,

или незнайно как за тебе

изчезнала е тя без зов!