Загубих любовта!
433
0
0
Защо ли нещо се разкъса,
не вярвам в твойта правота,
думите ти тъй лъжливи,
нараняват моята душа.
И пак в мен бушуват бури,
дали е вярна твойта правота,
сърцето ми не спира с думи
да иска истина и свобода.
Защо съмнение се пак прокрадва
пропива моята душа,
на думи мили аз не вярвам
не искам твоята лъжа.
И мъка, и тъга обземат
тъй чисто, моето сърце,
с любов изпълнена към тебе
потрепвам в твоите ръце.
И моля те, поспри, почакай,
спомни си нашата любов,
или незнайно как за тебе
изчезнала е тя без зов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Красимирова Всички права запазени
