Докато тичах - не се спъвах,
когато спрях - тогава паднах!
Когато исках - все не тръгвах,
но вярвай - никога не се отчайвах!

Но в миналото всичко е по-хубаво,
защото тогава бяхме безгрижни.
Докато се целувахме на сбогуване
усещахме, че вече сме си отишли.

Ние трябваше да се срещнем.
(имам предвид да те изблъскам от пътя)
Заречено ни беше да посрещнем
добро и зло!
Желая ти за този път: "Наслука!"

Ела и ме спаси -
загубвам докосването си
ден след ден, защото толкова ми липсваш.
Ела и не ме моли,
ела да ме поискаш!

Ела и ме спаси -
загубвам ума си
чакайки, очаквайки да се върнеш.
Пеейки, играейки с вятъра, стоя си
и чакам с крилете си да ме обгърнеш.

Ела и ме спаси от мен
(От това, което станах).
Ела и ще ти платя!
Виж, не се предадох!
Помогни да се намеря!

Върни се при мен и ме прегърни,
скъпо мое, аз!
Върни се и ми покажи
това, което някога обичах.
Ела, направи ме отново старата.
Не искам да съм нова!
Ела, донеси ми славата
отново да помогна!

Ден след ден ми липсваш все повече.
Изгубвам се на някъде.
А като знаех, че просто можеше...
Мразя те!
Боли ме!

Искам те обратно
(или поне да не си толкова далеч).
Искам същите мечти и тази моя жизненост!
Искам, нека бъде незабавно,
ела при моя милост!

Нека бъда пак страст и огън
(понякога студ и лед).
Нека аз да се харесвам.
Сега да съм такава, някак си не мога,
нямам сили дори да се погледна!

Заповядай! Ела и ме спаси
(от мен ме спаси)!
Искам свойто, скъпо аз.
Не искам себе си.
Искам пак да бъда оназ,
пред която не ми трябваха лъжи!