Загубих се
Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам,
на които искам да кажа,
че не всичко е загубено,
че не хората са панацея за Земята,
а тъкмо обратното
и затова, когато вървим
е важно да стъпваме внимателно,
защото иначе ще наскърбим тялото,
ще прободем сърцето,
ще разплачем очите на земната Майка,
а кой разплаква майка си?
Сняг заваля.
Да покрие раните.
А после ще цъфнат дърветата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
