Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам,
на които искам да кажа,
че не всичко е загубено,
че не хората са панацея за Земята,
а тъкмо обратното
и затова, когато вървим
е важно да стъпваме внимателно,
защото иначе ще наскърбим тялото,
ще прободем сърцето,
ще разплачем очите на земната Майка,
а кой разплаква майка си?
Сняг заваля.
Да покрие раните.
А после ще цъфнат дърветата.
© Мая Тинчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
