Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам,
на които искам да кажа,
че не всичко е загубено,
че не хората са панацея за Земята,
а тъкмо обратното
и затова, когато вървим
е важно да стъпваме внимателно,
защото иначе ще наскърбим тялото,
ще прободем сърцето,
ще разплачем очите на земната Майка,
а кой разплаква майка си?
Сняг заваля.
Да покрие раните.
А после ще цъфнат дърветата.
© Мая Тинчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
