16.11.2008 г., 6:48 ч.

Загубих те... И толкова много ме боли 

  Поезия
1526 0 4

Защо ми е толкова трудно да те забравя,
защо не мога чувствата си аз да залича,
защо не мога мислите за тебе да оставя
и защо тъгата ми така личи?!

 

Не мога спомените ни да пренебрегна,
да тръгна радостна, с високо вдигната глава,
защото всеки път, когато те погледна,
осъзнавам, че всичко случило се е по моя вина.

 

Всеки път, чувайки онази песен,
искам просто да заспя и завинаги да се затворят моите очи.
Бих дала всичко, за да върна пак онази есен,
в която неразделни бяхме аз и ти.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро и чувствено!И не забравяй-"Времето лекува"!Пожелавам ти да намериш истинската любов!Поздрави
  • С времето всичко ще отмине и болката ще е само спомен!Понякога остава белег,но той е толкова блед,че вече не се и вижда!Продължи напред!Станалото е минало и няма връщане назад!Преминавайки през нещо подобно съм се замисляла заслужава ли си да продължваш да страдаш и да се самоизмъчваш..и стигнах до това заключение,че няма значение!Няма значение,защото и да се тръшкаш,и да плачеш,е да искаш най-лошото за себе си няма да промениш нищо!Никой не може да ти върне загубеното самосъжаление и тъга време!Бори се!Поздрави!..Стиха ти се е получил много добре!
  • Няма връщане назад... когато преболи, ще продължиш с повече сила!
    Поздрав
  • Пробвай се, може и да се получи.
    Хубав стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??