16.11.2008 г., 6:48

Загубих те... И толкова много ме боли

1.8K 0 4

Защо ми е толкова трудно да те забравя,
защо не мога чувствата си аз да залича,
защо не мога мислите за тебе да оставя
и защо тъгата ми така личи?!

 

Не мога спомените ни да пренебрегна,
да тръгна радостна, с високо вдигната глава,
защото всеки път, когато те погледна,
осъзнавам, че всичко случило се е по моя вина.

 

Всеки път, чувайки онази песен,
искам просто да заспя и завинаги да се затворят моите очи.
Бих дала всичко, за да върна пак онази есен,
в която неразделни бяхме аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро и чувствено!И не забравяй-"Времето лекува"!Пожелавам ти да намериш истинската любов!Поздрави
  • С времето всичко ще отмине и болката ще е само спомен!Понякога остава белег,но той е толкова блед,че вече не се и вижда!Продължи напред!Станалото е минало и няма връщане назад!Преминавайки през нещо подобно съм се замисляла заслужава ли си да продължваш да страдаш и да се самоизмъчваш..и стигнах до това заключение,че няма значение!Няма значение,защото и да се тръшкаш,и да плачеш,е да искаш най-лошото за себе си няма да промениш нищо!Никой не може да ти върне загубеното самосъжаление и тъга време!Бори се!Поздрави!..Стиха ти се е получил много добре!
  • Няма връщане назад... когато преболи, ще продължиш с повече сила!
    Поздрав
  • Пробвай се, може и да се получи.
    Хубав стих! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...