Защо ми е толкова трудно да те забравя,
защо не мога чувствата си аз да залича,
защо не мога мислите за тебе да оставя
и защо тъгата ми така личи?!
Не мога спомените ни да пренебрегна,
да тръгна радостна, с високо вдигната глава,
защото всеки път, когато те погледна,
осъзнавам, че всичко случило се е по моя вина.
Всеки път, чувайки онази песен,
искам просто да заспя и завинаги да се затворят моите очи.
Бих дала всичко, за да върна пак онази есен,
в която неразделни бяхме аз и ти.