Nov 16, 2008, 6:48 AM

Загубих те... И толкова много ме боли

  Poetry
1.8K 0 4

Защо ми е толкова трудно да те забравя,
защо не мога чувствата си аз да залича,
защо не мога мислите за тебе да оставя
и защо тъгата ми така личи?!

 

Не мога спомените ни да пренебрегна,
да тръгна радостна, с високо вдигната глава,
защото всеки път, когато те погледна,
осъзнавам, че всичко случило се е по моя вина.

 

Всеки път, чувайки онази песен,
искам просто да заспя и завинаги да се затворят моите очи.
Бих дала всичко, за да върна пак онази есен,
в която неразделни бяхме аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добро и чувствено!И не забравяй-"Времето лекува"!Пожелавам ти да намериш истинската любов!Поздрави
  • С времето всичко ще отмине и болката ще е само спомен!Понякога остава белег,но той е толкова блед,че вече не се и вижда!Продължи напред!Станалото е минало и няма връщане назад!Преминавайки през нещо подобно съм се замисляла заслужава ли си да продължваш да страдаш и да се самоизмъчваш..и стигнах до това заключение,че няма значение!Няма значение,защото и да се тръшкаш,и да плачеш,е да искаш най-лошото за себе си няма да промениш нищо!Никой не може да ти върне загубеното самосъжаление и тъга време!Бори се!Поздрави!..Стиха ти се е получил много добре!
  • Няма връщане назад... когато преболи, ще продължиш с повече сила!
    Поздрав
  • Пробвай се, може и да се получи.
    Хубав стих! Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....