3.02.2008 г., 12:27

Загубил

1K 0 2
Загубил всякаква надежда
за тъй желана среща
Бродейки из пътища черни
спомням си тъжни моменти

Загубил всякаква надежда
да зърна твоя лик свещен
Колко молитви, колко молби
колко отровни за мене дни

Загубил всякаква надежда
за щастие със тебе
Тъй самотен в този късен час
животът празен си отива

Загубил всякаква надежда
да намеря пътя мой
Лутайки се от свят във свят
аз все съзирам твоя лик свещен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...