Feb 3, 2008, 12:27 PM

Загубил

  Poetry » Love
1K 0 2
Загубил всякаква надежда
за тъй желана среща
Бродейки из пътища черни
спомням си тъжни моменти

Загубил всякаква надежда
да зърна твоя лик свещен
Колко молитви, колко молби
колко отровни за мене дни

Загубил всякаква надежда
за щастие със тебе
Тъй самотен в този късен час
животът празен си отива

Загубил всякаква надежда
да намеря пътя мой
Лутайки се от свят във свят
аз все съзирам твоя лик свещен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....