Feb 3, 2008, 12:27 PM

Загубил

  Poetry » Love
1K 0 2
Загубил всякаква надежда
за тъй желана среща
Бродейки из пътища черни
спомням си тъжни моменти

Загубил всякаква надежда
да зърна твоя лик свещен
Колко молитви, колко молби
колко отровни за мене дни

Загубил всякаква надежда
за щастие със тебе
Тъй самотен в този късен час
животът празен си отива

Загубил всякаква надежда
да намеря пътя мой
Лутайки се от свят във свят
аз все съзирам твоя лик свещен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...