Загубваш ме...
Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора.
Очите ми тежат. От звездопади.
Една мечта от всички не измолих -
В ръцете ми живей! За да те пазя...
Не тръгвай надалеч! Не се обръщай!
Ужасно е назад. И е мъгливо .
Ще ме загубваш, колкото се връщаш.
Щом няма да съм бъдеще, ще бъда минало...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
