ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба.
Всичко е вплетено в пъпка любов,
в блага усмивка, обич и вяра.
Дали ще я опърли огън суров,
или цвят разкошен ще разтваря.
Под шала кадифен на вечерта
душите и сърцата се събличат.
Аз се загръщам в цветна мечта
и стихове започвам да пиша.
06 10 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени