Закачка

Ти дойде в сърцето ми, човеко,

и изсипа думи като водопад.

В душата ми като пролука

се вмъкна лудият ти бяг.

Казват, че погледът случаен,

като порив преминал долетял,

е по-вълшебен като песен,

като обич дошла, като ден засмян.

Ти, човеко, ме погледна

с поглед някак устремен.

Не знам защо сърцето трепна,

като закачка скри се в мен.

Усетих, че деня загърбих тука,

стоях като забравена следа.

Сърцето, пулсиращо в забрава,

притихна и се засмя.