20.11.2010 г., 22:32

Заключена

1.4K 0 10


               Заключена

    

    В минали неща се връщам,
    живея в сляпата надежда.
    И спомените в перли се превръщат,
    а аз в огърлица ги подреждам.

   

    И играя с нея, връщам се назад,
    заключвам се в крехката история.
    И те преживявам пак и пак,
    и не знам какво да сторя.

   

    Твърде сложно е напред да мисля,
    да се чудя чакаш ли ме в някой миг.
    По-добре нежен да те помня,
    грижовен, мек и тих.

    

    В стиховете болката маскирам,
    крия своя сринат глас,
    но когато казвам, че забравям,
    все повече за тебе мисля аз.

   

    Ще ти кажа за какво мечтая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...