20 нояб. 2010 г., 22:32

Заключена

1.4K 0 10


               Заключена

    

    В минали неща се връщам,
    живея в сляпата надежда.
    И спомените в перли се превръщат,
    а аз в огърлица ги подреждам.

   

    И играя с нея, връщам се назад,
    заключвам се в крехката история.
    И те преживявам пак и пак,
    и не знам какво да сторя.

   

    Твърде сложно е напред да мисля,
    да се чудя чакаш ли ме в някой миг.
    По-добре нежен да те помня,
    грижовен, мек и тих.

    

    В стиховете болката маскирам,
    крия своя сринат глас,
    но когато казвам, че забравям,
    все повече за тебе мисля аз.

   

    Ще ти кажа за какво мечтая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...