Nov 20, 2010, 10:32 PM

Заключена

  Poetry
1.4K 0 10


               Заключена

    

    В минали неща се връщам,
    живея в сляпата надежда.
    И спомените в перли се превръщат,
    а аз в огърлица ги подреждам.

   

    И играя с нея, връщам се назад,
    заключвам се в крехката история.
    И те преживявам пак и пак,
    и не знам какво да сторя.

   

    Твърде сложно е напред да мисля,
    да се чудя чакаш ли ме в някой миг.
    По-добре нежен да те помня,
    грижовен, мек и тих.

    

    В стиховете болката маскирам,
    крия своя сринат глас,
    но когато казвам, че забравям,
    все повече за тебе мисля аз.

   

    Ще ти кажа за какво мечтая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...