Заключена
В минали неща се връщам,
живея в сляпата надежда.
И спомените в перли се превръщат,
а аз в огърлица ги подреждам.
И играя с нея, връщам се назад,
заключвам се в крехката история.
И те преживявам пак и пак,
и не знам какво да сторя.
Твърде сложно е напред да мисля,
да се чудя чакаш ли ме в някой миг.
По-добре нежен да те помня,
грижовен, мек и тих.
В стиховете болката маскирам,
крия своя сринат глас,
но когато казвам, че забравям,
все повече за тебе мисля аз.
Ще ти кажа за какво мечтая...
© Фери Todos los derechos reservados