Izumrudkata (Катя)
22 290

24.08.2018 г., 9:22

Закодирани послания

Поезия » Друга

770 5 11

В трепета на дните ми...

със вятърните мелници се боря!

Уморих се толкова много...

уморих се от хорската злоба!

Неразгадани послания закодирах

в страниците на вълшебна книга,

дано след векове все някой я разлисти

и кода да разкрие, за да полетят към всички!

Сега съм неразбрана...! Няма нищо...!

Искрят в нея мъдрост изживяна и любов!

Все някой - някога ще я разлисти...

дори да съм прашинка из безкрая!

И тогава пак ще се родя и дишам,

от обич натежала във всемира...

ще бъда себе си и пак ще пиша,

закодирани послания за всички Вас...!

19.08.2018г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!

2018-08-26T23:47:57+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Кодирай!Нека ги разчитат.Именно те,кодираните останаха.

2018-08-26T22:45:57+03:00
Izumrudkata (Катя)

Васе, благодаря ти!

2018-08-25T22:07:42+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Не спирай! Каквото и да се случи, смело продължи напред. Поздрав!

2018-08-25T21:26:02+03:00
Izumrudkata (Катя)

Мили приятели, благодаря ви от сърце
за подкрепата, хубавите коментари
и пожелания!Бъдете благословени!
Всъщност закодираните послания
са достъпни за всички вас...
Започват от първата страница, където
може да видите първите ми плахи стъпки...
Благодаря ви!

2018-08-24T21:59:02+03:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0