18.07.2021 г., 20:01

Закодирано : Съдба

792 4 11

Казват, няма нищо на света случайно.

Съмнявам се, това не е шега…

случайно днес не светна светофара

и върху мен безмилостно връхлетя кола

Случайно се усмихнах, ей така, наужким

а ти се спря, погледна ме и тръгна с мен

усмивката остана между нас да топли

и вече век ръка в ръка със теб вървим!

Орисниците все не спират да играят

разместват карти, зарове, съдби

а третата ги гледа и се смее,

че картата " Живот"  единствена държи!

Случайно ли е лунният ни залез

изминал ден в копнежи и мечти..

Случайно ли живях, сега се питам

а орисницата трета кодирано  мълчи, мълчи, мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, мила, благодаря за посещението ти на моя странича и за оставеното мнение! Радвам се на единомислието ни! Благодаря ти!
  • Хареса ми и идеята за кодираната тайна на живота! Аз съм склонна да вярвам, че нищо случайно няма, че всеки се ражда на земята с определена мисия, която трябва да испълни!
  • Благодаря ти през сълзи от щастие, Сенилга! Нека имаш в деня си повече случайни щастливи мигове, които не се появяват случайно!
  • Очень хорошо!
    Моя любимая тема - случайность. Здесь пока не успела опубликовать.
    Одно из случайных
    https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=335918
  • Благодаря ви, Иван Митов, Иржи, благодаря ви, че не отминахте мълчешком!С прегръдка ви пожелавам незабравимо лято!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...