12.03.2025 г., 6:25

Закон на възмездието

493 2 8

Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.

 

С отровните си устни те бълват куп лъжи
и сеят семената на мрак и тихо тление.
Но капката набъбва, започва да тежи.
Небесно правосъдие ще падне със знамение.

 

О, грешници, с лъстивите погледи в нощтта,
не виждате ли как чернилка се събира?
Гневът е като буря и всяка суета
за миг ще разруши тъй пагубната диря.

 

Не бягайте от правда, не вийте пред света,
за всяко ваше действие ще жънете отплата.
Ще блесне светлината през всяка пустота.
и всяко злодеяние във Ада ще запрати.

 

Очаквам покаяние и ваш единствен шанс.
Жадувам днес сърцата за правда да се борят,
за свят по-съвършен и по-добър компас,
за да избегнем заедно капана на позора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Таня!
    Надявам се на това с цялото и сърце!
  • Чудесна творба, Тони!
    Поздравления за позицията!
  • Да бъде, Юри!
  • Браво, Тони! Сатрапите рано или късно ще си получат възмездието, украинците знаят как!
  • Благодаря ви, Люси, Мини и Дора!
    Това всъщност би бил моя отговор на темата, която зададох.
    Написано е по конкретен повод.
    Хубав пролетен ден ви желая!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....