Лутах се в гора от лица,
все търсех най-красивото.
Рових се в пустиня от любов -
май точно там я дирих .
Пребродих света и те открих -
най-красива на него ти беше.
Обикнах те и до днес е така -
още изгарям за твоите устни.
Очите ти - две езера -
моят поглед избегнаха.
Косите ти - цял водопад -
ех, защо ли там не се давих.
Лицето ти, като слънцето свети,
но мен ме остави на сянка.
Сърцето ми, твоето име носи,
но ти не обърна внимание.
Зная такъв съм - глупак -
вигнаи искам най-хубавото,
какво да се прави - момче със вкус,
но ти не жела да ме вкусиш.
© Захаринчо Методиев Всички права запазени