25.04.2007 г., 23:47 ч.

Закон за всемирната гадост 

  Поезия
1283 0 0
 

Лутах се в гора от лица,
все търсех най-красивото.
Рових се в пустиня от любов -
май точно там я дирих .


Пребродих света и те открих -
най-красива на него ти беше.
Обикнах те и до днес е така -
още изгарям за твоите устни.


Очите ти - две езера -
моят поглед избегнаха.
Косите ти - цял водопад -
ех, защо ли там не се давих.

Лицето ти, като слънцето свети,
но мен ме остави на сянка.
Сърцето ми, твоето име носи,
но ти не обърна внимание.

Зная такъв съм - глупак -
вигнаи искам най-хубавото,
какво да се прави - момче със вкус,
но ти не жела да ме вкусиш.

© Захаринчо Методиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??