25 апр. 2007 г., 23:47

Закон за всемирната гадост 

  Поэзия
1353 0 0
Лутах се в гора от лица,
все търсех най-красивото.
Рових се в пустиня от любов -
май точно там я дирих .
Пребродих света и те открих -
най-красива на него ти беше.
Обикнах те и до днес е така -
още изгарям за твоите устни.
Очите ти - две езера -
моят поглед избегнаха.
Косите ти - цял водопад -
ех, защо ли там не се давих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Захаринчо Методиев Все права защищены

Предложения
: ??:??