21.11.2019 г., 10:10

Закъсняла любов

562 0 0

 

Закъсняла любов

 

Годините от тебе ме делят.

И времето от тебе ме дели.

Чувствата в душата ми горят,

ала сърцето тихо ми шепти

 

поспри за малко! Спри и помисли

дали ще можеш всичко да повториш

от миналите ти младежки дни,

или желанието си ще отровиш

 

с любов несбъдната, ала желана!

С любов останала една мечта

за другите така и неразбрана,

но винаги ще бъде жива тя!

 

Ти със мене остани до края,

като мой приятел остани!

Как ще свърши всичко аз не зная,

но поне приятел ми бъди!

 

20.11.2019 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...