ІІІ.
Добре... Кажи какво ти пречи
да ме водиш при звездите?
Ей така, за да ги видя и усетя
звездния им ритъм.
Защо ли точно мен?
Защото си родена птица.
И само твоите криле
могат да прегръщат нищото,
от което Бог е сътворил света.
Повярва ли ми, мъничка немирна птичицо,
аз преди всяко мое умиране
в душата си не мътя нито капка мъст,
а сея обичане,
през всяка частица от времето.
Вземи ме, когато отиваш при звездите
със себе си!
© Ангел Веселинов Всички права запазени