Животът извръща очите ми само към теб,
а аз, сякаш на себе си гръб съм обърнала,
лъжливо заспивам с "всичко наред е"
и сляпо надничам зад дните ти гърбави.
И сляпа и глуха нахално през времето крача,
надувам тромпети, безсрамно думтя с барабани
и уж съм щастлива, а всеки ден мъничко плача
и тайно от тебе превързвам своите рани.
Съдбата с теб ме срещна не напразно,
до скоро мислех, че това е някаква шега,
убивах без присъда делника и празника,
а във съня ми кискаше се подивялата вина. ...