Закъсняла пролет
Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз,
ни минзухар, ни горска теменужка,
ни птичи трели, бликнали в екстаз...
Дървета, с клони, голи като пушка.
Блестят измамно слънчеви лъчи,
очите заслепяват, но не греят.
Немирникът южняк смутен мълчи,
забравил буйна грива да развее.
Сковава ненавременният студ
и трупа тежки преспи по земята.
Могъл би само някой, много луд,
да хукне по горите и полята.
Но има край. Безочлив развигор
стихийно ще издуха снеговете
и пак ще пее весел птичи хор
над пъстрата игра на цветовете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
.
