2.03.2018 г., 0:48 ч.

Закъсняла пролет 

  Поезия
817 6 11

Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.

Навсякъде – виелици и мраз,
ни минзухар, ни горска теменужка,
ни птичи трели, бликнали в екстаз...
Дървета, с клони, голи като пушка.

Блестят измамно слънчеви лъчи,
очите заслепяват, но не греят.
Немирникът южняк смутен мълчи,
забравил буйна грива да развее.

Сковава ненавременният студ
и трупа тежки преспи по земята.
Могъл би само някой, много луд,
да хукне по горите и полята.

Но има край. Безочлив развигор
стихийно ще издуха снеговете
и пак ще пее весел птичи хор
над пъстрата игра на цветовете. 

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението е много хубаво, а природата си знае работата: Малко да се поразвихри и да ни покаже, че не сме голямата работа, ние, човеците, имам предвид... .
  • Браво, Вики! Разкошна творба!
  • Всички ни изненада тая закъсняла зима,добре,че не измами пролетта и да убие нейните творения,за които така хубаво си спомняш в стиха си,Вики!Но скоро все пак царството й ще свърши,развигорът ще я помете!!!
  • Едно към едно с климатичната ситуация в момента!... Ноо... дано скоро ни изненада безочливия развигор и нареченото от теб да се сбъдне, Самодивке...
  • Поздравления за хубавия стих, Вики!
  • Ще, ще, Вики!
  • Прекрасно е, Вики!
  • Аплодисменти! Честно да ти кажа, и на мен този закъснял, див сняг и студ ми дойдоха в повече!
  • Слънчице си ти...
  • Великолепна зимна картина,
    нарисувана толкова ярко и въздействащо! Усетих
    сковаващия студ, замръзналост. Поздравления! 🌸
  • Оптимистично!
Предложения
: ??:??