питах за тебе, мечтах...
Чаках да дойдеш от някъде,
плаках, жадувах, вървях...
Исках да дойдеш със вятъра,
виждах те в капките дъжд,
знаех, че има те някъде -
истински, верен и... Мъж!!!
Питах за тебе и птиците,
чаках да дойдеш за мен!
Теб пак рисувах на скиците,
дните ми бяха в твой плен!
Днес се обърнах и... ето те!!!
Срещнах очите ти - беше зад мен!
Вятърът сякаш отнейде донесе те,
ала до друга стоеше смутен!
Чуваш ли - птиците млъкнаха!
Пак съм сама с капките дъжд!
Вече не чакам да дойдеш - намерих те -
истински, верен и... Нейният мъж!
© Милена Всички права запазени