питах за тебе, мечтах...

Чаках да дойдеш от някъде,

плаках, жадувах, вървях...

Исках да дойдеш със вятъра,

виждах те в капките дъжд,

знаех, че има те някъде -

истински, верен и... Мъж!!!

Питах за тебе и птиците,

чаках да дойдеш за мен!

Теб пак рисувах на скиците,

дните ми бяха в твой плен!

Днес се обърнах и... ето те!!!

Срещнах очите ти - беше зад мен!

Вятърът сякаш отнейде донесе те,

ала до друга стоеше смутен!

Чуваш ли - птиците млъкнаха!

Пак съм сама с капките дъжд!

Вече не чакам да дойдеш - намерих те -

истински, верен и... Нейният мъж!