Във моя дом не си добре дошла!
Отдавна вратите си залостих.
Защо пристигаш… чак сега,
когато чакам вече други гости?
Студено ти е? Искаш питие?
Мислиш, че може да те стопли.
Ех, Любов, не стигат даже две,
за да поправиш всички мостове.
Отдавна съм притръпнала, а ти,
ти си друга, някак си различна…
след теб сълзите дълго трих,
но се научих пак да се обичам.
Няма как… Прежалих те. Сега
си просто чужда във дома ми.
Тръгвай! Там е входната врата,
ще те изпратя тихо и без думи.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Вдъхновяващо...
Категорично...