22.06.2012 г., 20:56

Закъсняло

894 0 6


Във моя дом не си добре дошла!

Отдавна вратите си залостих.

Защо пристигаш… чак сега,

когато чакам вече други гости?

 

Студено ти е? Искаш питие?

Мислиш, че може да те стопли.

Ех, Любов, не стигат даже две,

за да  поправиш всички мостове.

 

Отдавна съм притръпнала, а  ти,

ти си друга, някак си различна…

след теб сълзите дълго трих,

но се научих пак да се обичам.

 

Няма как… Прежалих те. Сега 

си просто чужда във дома ми.

Тръгвай! Там е входната врата,

ще те изпратя тихо и без думи.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...