Кiara (Киара)
182 300
7.01.2008 г., 15:22 ч.

Закъсняло ехо 

  Поезия » Любовна
750 0 14
                                                                                                               

                                                                                                                    на И.

                                                                                                                    Най-красивата

                                                                                                                    и най-тихата белота

                                                                                                                    в очите ми...

                                                                                                                   

 

 

 

 

 

Не ме предишвай.

Рано е да бъдем бездиханни.

От любов

ръцете се разливат,

                             както вятър.

 

 

Както вятър

по  длани пясъчни

след залезите,

изгреви разпалва.

 

 

Не ме забравяй.

Рано е  да бъда памет.

Сезон отминал.

Догарящ,

                        както пламък.

 

Както пламък -

преднамерено,

                       бездънно глухо.

 

 

След чакан поглед -

                              (бяло сбогом),

закъсняло ехо ни отвръща.

 

 

Недей  ме преболява.

Рано е да бъдем болки.

Безпосочни викала.

На ничие сърце

                              отломки.

 

 

Недей ме премълчава.

Късно е да бъда стон.

След всяка обич

по очите,

както дъжд,

                  както  дъжд

по следите

едно  "ако" в "ела"

                        прелива.

 

 

Не ме прелиствай.

                                Не, недей.

Не съм готова още

аз да липсвам...

В послеписи.

В редове.

Във стих.

С писец - сърцето

както ме обичаше,

както те обичах

преживей(ме)...

                        и заради мен.

 

 

Не ме предишвай.

Рано е да бъдем бездиханни.

До претръпналост

преповтори ме,

докато листа от бял

в ръцете

в мастилено по ръбовете

се прегъне.

 

(аз виках...)

След всяко ехо,

бяло сбогом ни отвръща.

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??