Закъсняло ехо
на И.
Най-красивата
и най-тихата белота
в очите ми...
Не ме предишвай.
Рано е да бъдем бездиханни.
От любов
ръцете се разливат,
както вятър.
Както вятър
по длани пясъчни
след залезите,
изгреви разпалва.
Не ме забравяй.
Рано е да бъда памет.
Сезон отминал.
Догарящ,
както пламък.
Както пламък -
преднамерено,
бездънно глухо.
След чакан поглед -
(бяло сбогом),
закъсняло ехо ни отвръща.
Недей ме преболява.
Рано е да бъдем болки.
Безпосочни викала.
На ничие сърце
отломки.
Недей ме премълчава.
Късно е да бъда стон.
След всяка обич
по очите,
както дъжд,
както дъжд
по следите
едно "ако" в "ела"
прелива.
Не ме прелиствай.
Не, недей.
Не съм готова още
аз да липсвам...
В послеписи.
В редове.
Във стих.
С писец - сърцето
както ме обичаше,
както те обичах
преживей(ме)...
и заради мен.
Не ме предишвай.
Рано е да бъдем бездиханни.
До претръпналост
преповтори ме,
докато листа от бял
в ръцете
в мастилено по ръбовете
се прегъне.
(аз виках...)
След всяко ехо,
бяло сбогом ни отвръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
