7.01.2008 г., 15:22

Закъсняло ехо

921 0 14
                                                                                                               

                                                                                                                    на И.

                                                                                                                    Най-красивата

                                                                                                                    и най-тихата белота

                                                                                                                    в очите ми...

                                                                                                                   

 

 

 

 

 

Не ме предишвай.

Рано е да бъдем бездиханни.

От любов

ръцете се разливат,

                             както вятър.

 

 

Както вятър

по  длани пясъчни

след залезите,

изгреви разпалва.

 

 

Не ме забравяй.

Рано е  да бъда памет.

Сезон отминал.

Догарящ,

                        както пламък.

 

Както пламък -

преднамерено,

                       бездънно глухо.

 

 

След чакан поглед -

                              (бяло сбогом),

закъсняло ехо ни отвръща.

 

 

Недей  ме преболява.

Рано е да бъдем болки.

Безпосочни викала.

На ничие сърце

                              отломки.

 

 

Недей ме премълчава.

Късно е да бъда стон.

След всяка обич

по очите,

както дъжд,

                  както  дъжд

по следите

едно  "ако" в "ела"

                        прелива.

 

 

Не ме прелиствай.

                                Не, недей.

Не съм готова още

аз да липсвам...

В послеписи.

В редове.

Във стих.

С писец - сърцето

както ме обичаше,

както те обичах

преживей(ме)...

                        и заради мен.

 

 

Не ме предишвай.

Рано е да бъдем бездиханни.

До претръпналост

преповтори ме,

докато листа от бял

в ръцете

в мастилено по ръбовете

се прегъне.

 

(аз виках...)

След всяко ехо,

бяло сбогом ни отвръща.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петинка,Валентино,благодаря,че по това време се отбивате и коментирате
  • Страхотно!!!
    Браво, Киара!
  • Много силно бе, Браво!!!
  • Благодаря ви,за точния отзвук
    Благодаря!
  • "Недей ме преболява.

    Рано е да бъдем болки.

    Безпосочни викала.

    На ничие сърце

    отломки."

    Безмълвна съм пред това!Поздравявам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...