Закъсняло ехо
на И.
Най-красивата
и най-тихата белота
в очите ми...
Не ме предишвай.
Рано е да бъдем бездиханни.
От любов
ръцете се разливат,
както вятър.
Както вятър
по длани пясъчни
след залезите,
изгреви разпалва.
Не ме забравяй.
Рано е да бъда памет.
Сезон отминал.
Догарящ,
както пламък.
Както пламък -
преднамерено,
бездънно глухо.
След чакан поглед -
(бяло сбогом),
закъсняло ехо ни отвръща.
Недей ме преболява.
Рано е да бъдем болки.
Безпосочни викала.
На ничие сърце
отломки.
Недей ме премълчава.
Късно е да бъда стон.
След всяка обич
по очите,
както дъжд,
както дъжд
по следите
едно "ако" в "ела"
прелива.
Не ме прелиствай.
Не, недей.
Не съм готова още
аз да липсвам...
В послеписи.
В редове.
Във стих.
С писец - сърцето
както ме обичаше,
както те обичах
преживей(ме)...
и заради мен.
Не ме предишвай.
Рано е да бъдем бездиханни.
До претръпналост
преповтори ме,
докато листа от бял
в ръцете
в мастилено по ръбовете
се прегъне.
(аз виках...)
След всяко ехо,
бяло сбогом ни отвръща.
© Киара All rights reserved.
