Закъсняло валентино-зарезанско :)
„Мъже и вино…”
Жените днес за вино не говорят,
те пият бърбън, в краен случай – скоч.
Жените за надмощие се борят,
съня си даже губят посред нощ.
Жените днес изграждат кариери,
от връх на връх прескачат със шпагат,
те вдигат щанги и рушат химери
с писалка или с боен автомат.
Жените днес владеят, те не молят,
днес първи те предлагат вече брак,
не чакат принц по мярка, просто могат
и от ребро да си го създадат.
С кубинки или с токчета земята
завъртат те на пълен оборот.
А нейде на страната ú обратна
седят мъже и питат се какво
остана от къдриците на Ана?
И слабата реколта те кълнат,
преглъщат спомени, лекуват рани
на виното в разискрената плът.
И чакат да се върне пак Жената -
онази, дето в своите коси
заплела е на есента тъгата,
онази, дето пие се с очи
и вкусва се с върха на жадни пръсти,
а в пазвите ú, светещи в нощта,
се плисва топъл, щедър, непокръстен
най-първородният от всички грях.
Мъжете чакат. Чаша подир чаша
потича времето все по-назад,
където в длан рубинено-изящна
е свит предишният им нежен свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
