rozita-p (Росица)
120 1324
Feb 17, 2011, 11:26 AM

Закъсняло валентино-зарезанско :) 

  Poetry » Other
802 0 27

„Мъже и вино…”

 

Жените днес за вино не говорят,

те пият бърбън, в краен случай – скоч.

Жените за надмощие се борят,

съня си даже губят посред нощ.

 

Жените днес изграждат кариери,

от връх на връх прескачат със шпагат,

те вдигат щанги и рушат химери

с писалка или с боен автомат.

 

Жените днес владеят, те не молят,

днес първи те предлагат вече брак,

не чакат принц по мярка, просто могат

и от ребро да си го създадат.

 

С кубинки или с токчета земята

завъртат те на пълен оборот.

А нейде на страната ú обратна

седят мъже и питат се какво

 

остана от къдриците на Ана?

И слабата реколта те кълнат,

преглъщат спомени, лекуват рани

на виното в разискрената плът.

 

И чакат да се върне пак Жената -

онази, дето в своите коси

заплела е на есента тъгата,

онази, дето пие се с очи

 

и вкусва се с върха на жадни пръсти,

а в пазвите ú, светещи в нощта,

се плисва топъл, щедър, непокръстен

най-първородният от всички грях.

 

Мъжете чакат. Чаша подир чаша

потича времето все по-назад,

където в длан рубинено-изящна

е свит предишният им нежен свят.

 

© Росица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??