Залепи ме, ако можеш!
Направи ме част от цялото.
Украси ме с ласки и със думи,
да забравя за реалното.
Ако можеш ме орисай,
поискай да забравя и лъжата.
Да нямам памет за предишното,
което преобърна мисленето и душата.
Вържи ме силно, да не мога да избягам.
Знаеш, че ще го направя, за да ти го върна.
Не ме изпускай от обятията си,
от днес нататък всяка нощ ще е безсънна.
Запази ме, ако можеш!
Поддържай с вино и любов ти моята забрава.
И ако пак сгрешиш, и като пеперуда ме изпуснеш,
тебе ще те има, ала мене - НЯМА...
© Ангелина Петкова Всички права запазени