Залез
Подари ми залез,
такъв красив,
залеза на слънцето,
срамежливо скрило се зад някой хълм.
В разгара на живота си искам да видя един истински залез,
един такъв прекрасен,
цветен спомен за отминал ден,
изчезваща любов.
Само залези ми подарявай,
сърцето друго не ще да понесе,
в залеза на моята младост,
в залеза на страстната ни любов,
в залеза на моите чувства,
подари ми залез красота!
Умиращото слънце ме пленява,
то умира като мен по теб, когато си далеч,
оставя своя отпечатък по морската повърхност,
улавят го цветята, преди да заспят,
улавят го очите, блеснали от сълзи...
Подари ми залез, мили,
нека дружно му се насладим,
подари ми всеки залез от последните ни дни...
Ще стоим на плажа, заровили крака в ситния прашец,
ще гледаме омайно потапящата се грамада
и ще чакаме да изплува заранта...
Подари ми залез, мили,
друго сърцето ми не ще да понесе,
само залези в живота виждам,
само те ме топлят,
така напомнят ми за простия живот...
И аз ще се стопя,
ще изгасна като свещ,
но щом залезна,
там, зад хълма ще се извися...
Ще се преродя със следващия изгрев,
само за да се скрия вечерта...
Подари ми залез, мили,
топъл и омаен,
събрал във себе си страстите от делничния ден,
събрал във себе си безкрайни тъжни погледи...
Събрал и теб, и мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
