Умората на морски ветрове
поляга в здрача над вълните
и силните им бурни гласове
утихват потопени в дълбините.
На пясъка се срутват бавно
последните лъчи на светлината
и с топъл дъх приспива плавно
морето в люлката на необята.
Разтапя се денят на хоризонта,
умират огнените му езици.
Разтварят се погълнати във мрака
отблясъци на плахите звездици.
1989г.
© Александра Сергеевна Всички права запазени