Умората на морски ветрове
поляга в здрача над вълните
и силните им бурни гласове
утихват потопени в дълбините.
На пясъка се срутват бавно
последните лъчи на светлината
и с топъл дъх приспива плавно
морето в люлката на необята.
Разтапя се денят на хоризонта,
умират огнените му езици.
Разтварят се погълнати във мрака
отблясъци на плахите звездици.
1989г.
© Александра Сергеевна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
