Умората на морски ветрове
поляга в здрача над вълните
и силните им бурни гласове
утихват потопени в дълбините.
На пясъка се срутват бавно
последните лъчи на светлината
и с топъл дъх приспива плавно
морето в люлката на необята.
Разтапя се денят на хоризонта,
умират огнените му езици.
Разтварят се погълнати във мрака
отблясъци на плахите звездици.
1989г.
© Александра Сергеевна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
