Вангел (Серафим)
69 50
8.03.2008 г., 21:36 ч.

Залез 

  Поезия » Пейзажна
636 0 5
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??