Mar 8, 2008, 9:36 PM
Залез
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.
© Серафим All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми много
-
Много нежно и красиво!Поздрав и от мен!
-
Красиво...с нотка на тъга...
Хубаво е! с обич, Серафим. -
Хубав стих!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Красиво е...