Залез
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Todos los derechos reservados
