Залез
ЗАЛЕЗ
(над язовир Студен кладенец)
Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало
блести в червено като меден грош.
Пълзи по хълма залезът лениво.
В цигулков шепот песен на щурец
по склоновете нежно се разлива,
в килим се стели от зелен конец.
Потрепва въздухът тревоуханно –
сбогуване с угасващия ден –
и в топлото му вечерно дихание
е скрит животът – чист и прероден…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
