10 июл. 2013 г., 21:54

Залез

1.9K 3 10

ЗАЛЕЗ

(над язовир Студен кладенец)

 

Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало
блести в червено като меден грош.

 

Пълзи по хълма залезът лениво.
В цигулков шепот  песен на щурец
по склоновете нежно се разлива,
в килим се стели от зелен конец.

 

Потрепва въздухът тревоуханно –
сбогуване с угасващия ден –
и в топлото му вечерно дихание
е скрит животът – чист и прероден…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкош!
  • Почувствах този залез, усетих как "потрепва въздухът тревоуханно", сбогувайки се с угасващия ден и ме обзе мъдро спокойствие, защото
    "в топлото му вечерно дихание
    е скрит животът – чист и прероден…"
    Благодаря за духовната наслада, Анахид!
  • трябва да се пробваш, душко с молива и боичките! сигурен съм, че успеха ще ти е същия, кото с този прекрасен стих!!!
  • Красиво е!Поздрaвления и от мен!
  • Представих си го и няма нужда дори да го виждам наяве!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...