ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО
Не дъжд ръми над мен – кърви небето
в самия край на дневната прохлада,
и вишнев залез неподвижно свети,
увиснал над реката.
И не пада,
а като алено парцалче мокро,
завързано сред клоните на бряста,
плющи.
И пак в червено светят локвите,
и са червени клоните на храстите,
и чорлавите облаци са алени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация