Залез в Сахара...2

                       Някога в Сахара...

                                       на Марина...

На Залеза оранжевия мрак

прогони бързо сенките далече,

там нейде си, зад хоризонта чак,

но те се върнаха с мечта за:  Вечер...

...Пустинята прегърна своя сън –

от дяволската жега подкосена,

а ние, дето сме сега навън,

завъртаме се в нейната вселена...

Щом Вятърът със факел във ръка

звездите едрооки сам разпали –

нахлу и пресушената река

на древните легенди оживяли...

...От стъпките на призрачен керван

незнайно за къде, какво понесъл

долитат смях и говор неразбран

и тъжна, както и Живота песен...

Сгъстява се космическият мрак,

небето натежава от звездите –

и няма отговор въпроса: Как,

Животът тук си е спасил следите?...

...Внезапно в тъмнината,  като глас

от друг живот, кой знае как пренесен,

щурец* запява с цялата си страст

и оживява мъртвата Пустиня с песен...

Едно време в Пустинята

*Много щурци има в Пустинята