18 февр. 2020 г., 12:36

Залез в Сахара...2 

  Поэзия » Пейзажная
395 2 2

 

 Залез в Сахара...2

 

                       Някога в Сахара...

                                       на Марина...

 

На Залеза оранжевия мрак

прогони бързо сенките далече,

там нейде си, зад хоризонта чак,

но те се върнаха с мечта за:  Вечер...

 

...Пустинята прегърна своя сън –

от дяволската жега подкосена,

а ние, дето сме сега навън,

завъртаме се в нейната вселена...

 

Щом Вятърът със факел във ръка

звездите едрооки сам разпали –

нахлу и пресушената река

на древните легенди оживяли...

 

...От стъпките на призрачен керван

незнайно за къде, какво понесъл

долитат смях и говор неразбран

и тъжна, както и Живота песен...

 

Сгъстява се космическият мрак,

небето натежава от звездите –

и няма отговор въпроса: Как,

Животът тук си е спасил следите?...

 

...Внезапно в тъмнината,  като глас

от друг живот, кой знае как пренесен,

щурец* запява с цялата си страст

и оживява мъртвата Пустиня с песен...

 

 

Едно време в Пустинята

 

*Много щурци има в Пустинята

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Сгъстява се космическият мрак,
    небето натежава от звездите –
    и няма отговор въпроса: Как,
    Животът тук си е спасил следите?..." !
  • Пренесе ме там. Красиво е!
Предложения
: ??:??