Залез в Сахара...2
Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече,
там нейде си, зад хоризонта чак,
но те се върнаха с мечта за: Вечер...
...Пустинята прегърна своя сън –
от дяволската жега подкосена,
а ние, дето сме сега навън,
завъртаме се в нейната вселена...
Щом Вятърът със факел във ръка
звездите едрооки сам разпали –
нахлу и пресушената река
на древните легенди оживяли...
...От стъпките на призрачен керван
незнайно за къде, какво понесъл
долитат смях и говор неразбран
и тъжна, както и Живота песен...
Сгъстява се космическият мрак,
небето натежава от звездите –
и няма отговор въпроса: Как,
Животът тук си е спасил следите?...
...Внезапно в тъмнината, като глас
от друг живот, кой знае как пренесен,
щурец* запява с цялата си страст
и оживява мъртвата Пустиня с песен...
Едно време в Пустинята
*Много щурци има в Пустинята
© Коста Качев All rights reserved.
