Залезът
Залезът...
Свиха се сенките...
пред-залезно,
пролази денят
зад баирите,
тихо прошумяха
дърветата,
уловили
поредния залез.
Нивата
с узрялото жито,
без памет
заспала е,
наполовина останало,
слънцето
изпълнява
последни желания.
Пробягаха плахо
кошутите,
някъде в здрача
притихнаха,
жадни с очи
да изпият
и последния дъх
на луната.
Крило на гарван
отмерва
края на нечие време,
потъмняло от мъка,
небето
мечти събира
в очите си
и сълзят звездопади...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
