mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Mar 24, 2008, 10:42 AM

Залезът

  Poetry » Other
2.2K 0 49

 

 

 

                                            

                                                     Залезът...

 

                                                     Свиха се сенките...

                                                     пред-залезно,

                                                     пролази денят

                                                     зад баирите,

                                                     тихо прошумяха

                                                     дърветата,

                                                     уловили

                                                     поредния залез.

                                                     Нивата

                                                     с узрялото жито,

                                                     без памет

                                                     заспала е,

                                                     наполовина останало,

                                                     слънцето

                                                     изпълнява

                                                     последни желания.

                                                     Пробягаха плахо

                                                     кошутите,

                                                     някъде в здрача

                                                     притихнаха,

                                                     жадни с очи

                                                     да изпият

                                                     и последния дъх

                                                     на луната.

                                                     Крило на гарван

                                                     отмерва

                                                     края на нечие време,

                                                     потъмняло от мъка,

                                                     небето

                                                     мечти събира

                                                     в очите си

                                                     и сълзят звездопади...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • velvet (Андреа Емилова)
    velvet (Андреа Емилова)
    Прекрасно е! Благодаря за доставеното огромно удоволствие с прочита на този, смея да твърдя, гениален стих! Отново благодаря! Най-сърдечни поздрави!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Благодаря ви.
  • butterfly_fly (Ди)
    butterfly_fly (Ди)
    Хубаво е да има хора, които да ни пропомнят, че на света има и красиви моменти...дори и това да е само един безкраино скъп залез
  • meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ)
    meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ)
    Истинска вълшебница си на поетичната картина!!!С ВЪЗХИЩЕНИЕ И ПРЕГРЪДКИ!!!
  • ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    И аз обичам,залезите,а ти си го описала с най-вълшебни цветове и багри,с токова нежност и красота,с капчица тъга...и сълзят звездопади...Вълшебница!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0