19.01.2023 г., 6:56

" Залезът"

716 0 0

Нищо не свършва със залеза.

Ний залязваме даже нарочно, 

за да може отново да почнем.

Умореният изгрев е залезът.

 

Нищо не свършва със залеза.

Той е просто на утрото рана,

той е болка, с възторг изживяна.

Нараненото утро е залезът.

 

Нищо не свършва със залеза.

Утро, което отново ще почне –

по-обмислено, правилно , точно.

И доволното утро е залезът.

 

                                            04.08.2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...