Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза.
Той е просто на утрото рана,
той е болка, с възторг изживяна.
Нараненото утро е залезът.
Нищо не свършва със залеза.
Утро, което отново ще почне –
по-обмислено, правилно , точно.
И доволното утро е залезът. ...