" Залезът"

Нищо не свършва със залеза.

Ний залязваме даже нарочно, 

за да може отново да почнем.

Умореният изгрев е залезът.

Нищо не свършва със залеза.

Той е просто на утрото рана,

той е болка, с възторг изживяна.

Нараненото утро е залезът.

Нищо не свършва със залеза.

Утро, което отново ще почне –

по-обмислено, правилно , точно.

И доволното утро е залезът.

                                            04.08.2000г.